Преди известно време се замислих дали вярвам в Бога(като цяло,без значение от религията).Повечето хора вярват в Бог,независимо дали това ще е християнския Господ,Аллах или някой друг.Това неминуемо води до някаква религиозна пречка в един момент.
Та на темата.Преди време се замислих и с учудване открих,че въпреки факта че се моля всяка вечер,аз не вярвам в Господ(въпреки че съм кръстена).Определено вярвам в някаква по-висша сила,която преди време( аможе би и сега) е управлявала света.Вярвам,че в началото,преди всичко,когато е имало само едно голямо нищо,все пак е имало Нещо.Не знам дали ми следите мисълта,но все пак ако се замислим,ето как стоят нещата.Нещо някога е задвижило нещата.В смисъл такъв - не се знае колко време го е имало това нищо и изведнъж света се появява,нащата вселена,галактика и всичко останало.Големия взрив - горе-долу нашата галактика се е появила преди  13,7 ± 0,2 милиарда години.  А преди това,просто ми хрумна и от там се започна едно мислене...
   След не малко мислене за религиете по света и всичко останало,се замислих за Дзен.Тази религия не е точно религия.Повечето хора определят Дзен повече като път отколкото като религия.След не малко ""проучвания"" установих,че Дзен е много повече от така разпространените религии.    Дзен не обещава,но и не задължава,не ти се обеснява,че ако не си достатъчно добър душата ти ще гори в ада.Дзен също така няма и нищо общо с така наречените ""свещени писания"",не ти се забранява,не ти се налагат допълнителни правила,реално не се кланяш на никой Бог.Прочетох не малко статии и някоя и друга книга с разни притчи и други неща.Ако някой ме попита на какво учи Дзен,аз бих отговорила,че на нищо не учи.Няма нищо общо с Библията и с нейните писания.Всеки интерпретира притчите по свой собствен начин.Дзен е свободен от всички догматически и религиозни затруднения.Може би това е причината хората,които вярват в Дзен да са по-щастливи.Най-хубавото е,че в Дзен няма противоречия поради простата причина,че правила няма.Ако някой е чел книгите на Хорхе Букай,ще знае,че той нерядко говори за дзен будизма,и то с хубаво.Работата е там,че тази ""религия"" ти дава свобода като никоя друга.Ако ти се ядат пържени кебапчета,салата за мезе на ракията,то в този случай Дзен няма да е там,за да напомня,че лакомията е лошо нещо,а ще бъде там,за да каже Давай Смело!
   Дзен не те кара да се съмняваш и определено ти показна,че е хубаво да мислиш за себе си ,да си малко егоист.Коя друга религия може да се похвали с това,че те учи(ако изобщо може да се нарече учение) да обичаш себе си и да не се наказваш просто защото не си перфектен?На мен не ми е известна,това е причината ако някога твърдо реша да вярвам в нещо,това да е Дзен!

  И накрая смятам да завърша с една притча : Щом коренът на съзнанието е чист не съществуват никакви препятствия - изчезват оценките и тълкуванията,основаващи се върху думи като ""победа"" и ""поражение"",""аз"" и ""другите"",""правилно"" и ""неправилно"".Всичко това е зад теб - ти си във Великия Покой!

Единственият Дзен, който можеш да откриеш
по върховете на планините,
е този Дзен, който ти си занесъл там.
РОБЪРТ М. ПЪРСИНГ

Искам да споделя с теб две невероятно добри ( чудно как може човек да представи нещо ,което е непредставимо, защото надхвърля очакваното) книги:
" Девет разказа. Семейство Глас." от Джеръм Селинджър
и " Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" от Робърт Пърсинг.

Trunsurfing...ot Vadim Zeland ..-- Taka prosto i ..unikalno.!! Sarde4ni pozdravi Julia :)

Trunsurfing...ot Vadim Zeland ..-- Taka prosto i ..unikalno.!! Sarde4ni pozdravi Julia :)